понаближавал

Речник на българския език

1. понаближавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаближавал е производна форма на понаближавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понаближавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаближавал е производна форма на понаближавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понаближавал — мин. деят. св. прич. м. р.

понаближавал е производна форма на понаближавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. понаближавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

понаближавал е производна форма на понаближавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).