понабирахте

Речник на българския език

1. понабирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

понабирахте е производна форма на понабирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. понабирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

понабирахте е производна форма на понабирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).