понабирах

Речник на българския език

1. понабирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

понабирах е производна форма на понабирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. понабирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

понабирах е производна форма на понабирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).