понабирал съм

Речник на българския език

1. понабирал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понабирал съм е производна форма на понабирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. понабирал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понабирал съм е производна форма на понабирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. понабирал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понабирал съм е производна форма на понабирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).