понабирало си

Речник на българския език

1. понабирало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

понабирало си е производна форма на понабирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. понабирало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

понабирало си е производна форма на понабирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. понабирало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

понабирало си е производна форма на понабирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).