понабирала си

Речник на българския език

1. понабирала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

понабирала си е производна форма на понабирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. понабирала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

понабирала си е производна форма на понабирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. понабирала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

понабирала си е производна форма на понабирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).