понабирала е

Речник на българския език

1. понабирала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понабирала е е производна форма на понабирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понабирала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понабирала е е производна форма на понабирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. понабирала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понабирала е е производна форма на понабирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).