понабирала

Речник на българския език

1. понабирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понабирала е производна форма на понабирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понабирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понабирала е производна форма на понабирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. понабирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

понабирала е производна форма на понабирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. понабирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

понабирала е производна форма на понабирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).