понабивахте

Речник на българския език

1. понабивахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

понабивахте е производна форма на понабивам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. понабивахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

понабивахте е производна форма на понабивам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).