понабиваха

Речник на българския език

1. понабиваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понабиваха е производна форма на понабивам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понабиваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

понабиваха е производна форма на понабивам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).