понабивало си

Речник на българския език

1. понабивало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

понабивало си е производна форма на понабивам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. понабивало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

понабивало си е производна форма на понабивам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. понабивало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

понабивало си е производна форма на понабивам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).