понабивало е

Речник на българския език

1. понабивало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понабивало е е производна форма на понабивам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понабивало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понабивало е е производна форма на понабивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. понабивало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понабивало е е производна форма на понабивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).