понабивало

Речник на българския език

1. понабивало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понабивало е производна форма на понабивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понабивало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понабивало е производна форма на понабивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. понабивало — мин. деят. св. прич. ср. р.

понабивало е производна форма на понабивам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. понабивало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понабивало е производна форма на понабивам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).