понабивала

Речник на българския език

1. понабивала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понабивала е производна форма на понабивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понабивала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понабивала е производна форма на понабивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. понабивала — мин. деят. св. прич. ж. р.

понабивала е производна форма на понабивам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. понабивала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

понабивала е производна форма на понабивам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).