понаберяло

Речник на българския език

1. понаберяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понаберяло е производна форма на понабера (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понаберяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понаберяло е производна форма на понабера (мин. деят. несв. прич. ср. р.).