понаберяла

Речник на българския език

1. понаберяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понаберяла е производна форма на понабера (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понаберяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

понаберяла е производна форма на понабера (мин. деят. несв. прич. ж. р.).