понаберял

Речник на българския език

1. понаберял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаберял е производна форма на понабера (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понаберял — мин. деят. несв. прич. м. р.

понаберял е производна форма на понабера (мин. деят. несв. прич. м. р.).