понабереше

Речник на българския език

1. понабереше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

понабереше е производна форма на понабера (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. понабереше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

понабереше е производна форма на понабера (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).