понаберели

Речник на българския език

1. понаберели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

понаберели е производна форма на понабера (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понаберели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

понаберели е производна форма на понабера (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).