понабавил съм

Речник на българския език

1. понабавил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понабавил съм е производна форма на понабавя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. понабавил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понабавил съм е производна форма на понабавя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).