понабавил си

Речник на българския език

1. понабавил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понабавил си е производна форма на понабавя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. понабавил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понабавил си е производна форма на понабавя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).