понабавил е

Речник на българския език

1. понабавил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понабавил е е производна форма на понабавя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понабавил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понабавил е е производна форма на понабавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).