понабавило е

Речник на българския език

1. понабавило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понабавило е е производна форма на понабавя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понабавило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понабавило е е производна форма на понабавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).