понабавело

Речник на българския език

1. понабавело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понабавело е производна форма на понабавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понабавело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понабавело е производна форма на понабавя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).