понабавели

Речник на българския език

1. понабавели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

понабавели е производна форма на понабавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понабавели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

понабавели е производна форма на понабавя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).