помяучил си

Речник на българския език

1. помяучил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

помяучил си е производна форма на помяуча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. помяучил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

помяучил си е производна форма на помяуча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).