помяучил е

Речник на българския език

1. помяучил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

помяучил е е производна форма на помяуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. помяучил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

помяучил е е производна форма на помяуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).