помяучило е

Речник на българския език

1. помяучило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

помяучило е е производна форма на помяуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. помяучило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

помяучило е е производна форма на помяуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).