помяучи

Речник на българския език

1. помяучи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

помяучи е производна форма на помяуча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. помяучи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

помяучи е производна форма на помяуча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. помяучи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

помяучи е производна форма на помяуча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. помяучи — повелително наклонение, ед. ч.

помяучи е производна форма на помяуча (повелително наклонение, ед. ч.).