помятал

Речник на българския език

1. помятал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

помятал е производна форма на помятам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. помятал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

помятал е производна форма на помятам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. помятал — мин. деят. св. прич. м. р.

помятал е производна форма на помятам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. помятал — мин. деят. несв. прич. м. р.

помятал е производна форма на помятам (мин. деят. несв. прич. м. р.).