помъчил съм

Речник на българския език

1. помъчил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

помъчил съм е производна форма на помъча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. помъчил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

помъчил съм е производна форма на помъча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).