помъчил си

Речник на българския език

1. помъчил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

помъчил си е производна форма на помъча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. помъчил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

помъчил си е производна форма на помъча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).