помъчил е

Речник на българския език

1. помъчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

помъчил е е производна форма на помъча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. помъчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

помъчил е е производна форма на помъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).