помъчило съм

Речник на българския език

1. помъчило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

помъчило съм е производна форма на помъча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. помъчило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

помъчило съм е производна форма на помъча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).