помъчило е

Речник на българския език

1. помъчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

помъчило е е производна форма на помъча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. помъчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

помъчило е е производна форма на помъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).