помъчило

Речник на българския език

1. помъчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

помъчило е производна форма на помъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. помъчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

помъчило е производна форма на помъча (мин. деят. св. прич. ср. р.).