помъчил

Речник на българския език

1. помъчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

помъчил е производна форма на помъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. помъчил — мин. деят. св. прич. м. р.

помъчил е производна форма на помъча (мин. деят. св. прич. м. р.).