помъчи

Речник на българския език

1. помъчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

помъчи е производна форма на помъча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. помъчи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

помъчи е производна форма на помъча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. помъчи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

помъчи е производна форма на помъча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. помъчи — повелително наклонение, ед. ч.

помъчи е производна форма на помъча (повелително наклонение, ед. ч.).