помъчело

Речник на българския език

1. помъчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

помъчело е производна форма на помъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. помъчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

помъчело е производна форма на помъча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).