помъчели

Речник на българския език

1. помъчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

помъчели е производна форма на помъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. помъчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

помъчели е производна форма на помъча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).