помъчела

Речник на българския език

1. помъчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

помъчела е производна форма на помъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. помъчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

помъчела е производна форма на помъча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).