помъчвало

Речник на българския език

1. помъчвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

помъчвало е производна форма на помъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. помъчвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

помъчвало е производна форма на помъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. помъчвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

помъчвало е производна форма на помъчвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. помъчвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

помъчвало е производна форма на помъчвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).