помъчвал

Речник на българския език

1. помъчвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

помъчвал е производна форма на помъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. помъчвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

помъчвал е производна форма на помъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. помъчвал — мин. деят. св. прич. м. р.

помъчвал е производна форма на помъчвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. помъчвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

помъчвал е производна форма на помъчвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).