помъчва

Речник на българския език

1. помъчва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

помъчва е производна форма на помъчвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. помъчва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

помъчва е производна форма на помъчвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. помъчва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

помъчва е производна форма на помъчвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).