помътил е

Речник на българския език

1. помътил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

помътил е е производна форма на помътя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. помътил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

помътил е е производна форма на помътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).