помътили

Речник на българския език

1. помътили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

помътили е производна форма на помътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. помътили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

помътили е производна форма на помътя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).