помътила е

Речник на българския език

1. помътила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

помътила е е производна форма на помътя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. помътила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

помътила е е производна форма на помътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).