помътила

Речник на българския език

1. помътила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

помътила е производна форма на помътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. помътила — мин. деят. св. прич. ж. р.

помътила е производна форма на помътя (мин. деят. св. прич. ж. р.).