помътил

Речник на българския език

1. помътил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

помътил е производна форма на помътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. помътил — мин. деят. св. прич. м. р.

помътил е производна форма на помътя (мин. деят. св. прич. м. р.).