помътело

Речник на българския език

1. помътело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

помътело е производна форма на помътя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. помътело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

помътело е производна форма на помътя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).